Постинг
11.03 09:02 -
Бог не ПРИЗОВАВА ЛЮБОПИТНИТЕ ...
Автор: antonia23
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 329 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.03 09:03
Прочетен: 329 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 11.03 09:03
Предупреждение!!!
Той призовава онези, които са готови да оставят всичко (всичко по светски живот - забавления, грехове, дребни радости, приятели, които са против вярата...)
В Първа книга на Царете 19:19–21 виждаме Елисей на полето, зад ралото, водейки воловете си.
Това беше неговият живот, неговата сигурност и бъдеще.
Но точно там мина пророкът Илия и хвърли мантията си върху него.
Това не беше случаен жест.
Това беше Божият призив. Елисей можеше да се поколебае.
Можеше да поиска време.
Но той направи нещо радикално – „И той остави воловете, стана и тръгна след Илия, и му слугуваше.“
С този акт той показа, че няма връщане назад. Елисей не остави резервен план.
Той разбра една важна истина – не можеш да следваш Бога с едно око към миналото. Исус също казва: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.“
Евангелие от Лука 9:62
Днес много хора казват, че обичат Бога, но когато Той ги призове, започват оправдания: „по-късно“, „когато имам време“, „когато обстоятелствата се променят“, "приятелите ми не мислят така", "роднините ми не ме разбират"...
Но Божият призив изисква решение и доверие. „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“ - Послание до Евреите 3:15
Отговори Му с решителност. Днес.
Защото в Него е твоето щастие и сигурността на душата!
Защото утре ще е късно - и за теб и за някого, на когото си призван да помогнеш по един или друг начин.
Защото Бог действа чрез своите хора в противовес на злото.
И твоето бездействие може да е фатално за някого!
Той призовава онези, които са готови да оставят всичко (всичко по светски живот - забавления, грехове, дребни радости, приятели, които са против вярата...)
В Първа книга на Царете 19:19–21 виждаме Елисей на полето, зад ралото, водейки воловете си.
Това беше неговият живот, неговата сигурност и бъдеще.
Но точно там мина пророкът Илия и хвърли мантията си върху него.
Това не беше случаен жест.
Това беше Божият призив. Елисей можеше да се поколебае.
Можеше да поиска време.
Но той направи нещо радикално – „И той остави воловете, стана и тръгна след Илия, и му слугуваше.“
С този акт той показа, че няма връщане назад. Елисей не остави резервен план.
Той разбра една важна истина – не можеш да следваш Бога с едно око към миналото. Исус също казва: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.“
Евангелие от Лука 9:62
Днес много хора казват, че обичат Бога, но когато Той ги призове, започват оправдания: „по-късно“, „когато имам време“, „когато обстоятелствата се променят“, "приятелите ми не мислят така", "роднините ми не ме разбират"...
Но Божият призив изисква решение и доверие. „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“ - Послание до Евреите 3:15
Отговори Му с решителност. Днес.
Защото в Него е твоето щастие и сигурността на душата!
Защото утре ще е късно - и за теб и за някого, на когото си призван да помогнеш по един или друг начин.
Защото Бог действа чрез своите хора в противовес на злото.
И твоето бездействие може да е фатално за някого!
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Ние какво, вечно ли ще живеем на Земята?
Ега ти и глупостите.
цитирайЕга ти и глупостите.
dobrodan написа:
Ние какво, вечно ли ще живеем на Земята?
Ега ти и глупостите.
Ега ти и глупостите.
и преди и сега има и светци и миряни.
Миряните могат да любопитстват и всъщност това ги довежда до Бог и Църква.
Светците изучават Божието Слово (Библията) - те не любопитстват, те се посвещават на вярата и техния живот, и стават не 100 %, а 1 000 % пример за подражение... В случая, за който разказвам Елисей стана пророк.
